Доцент д-р Джераси има много публикации у нас и в чужбина и участия в написването на книги и учебници в областта на вътрешните болести, нефрологията, ултразвуковата диагностика. Тук можете да намерите полезна за Вас информация от интервюта, които е давала и извадки от нейните публикации.
Уроинфекции*
Инфекциите на пикочните пътища (ИПП) са бактериално възпаление на структурите на отделителната система. Между болестите с бактериална етиология у нас ИПП заемат второ място по честота след инфекциите на дихателните пътища. Те са значим здравен и финансов проблем . В САЩ- са регистрирани над 7 000 000 посещения при лекар по повод на ИУТ – 100 000 хоспитализации с 1.6млрд $ директни и индиректни разходи – и употребата на антибиотици за над 1млрд $.
ИПП се срещат предимно при жени (съотношение жени /мъже от 10:1 до 50:1) особено във възрастта между 18 и 40 години, в сексуално активната възраст. Около 40-50% от възрастните жени са с анамнеза за най-малко една прекарана уроинфекция . В кърмаческа и ранна детска възраст ИПП се срещат предимно при деца с вроден рефлукс.Уроинфекциите зачестяват с възрастта. При мъже – след 55г – са чести поради нарушена уродинамика от увеличената простатна жлеза и/или склероза на мехурната шийка, при възрастни жени – поради сенилен колпит (хормонален естрогенен дефицит), десцензус на матката и влагалището с инконтиненция на урината.
За сигнификантна ( такава причиняваща инфекция) се приема изследвата от средна порция урина бактериурия с микробно число над 105 CFU/ml. В отделни случаи при клинични данни, лечение изисква и бактериурия с по- ниско микробно число, особено от някои щамове например Staphilococcus saprophiticus, рецидивиращи инфекции и др.
Инфекциите на пикочните пътища могат да се разделят на:
1. Остри, неусложнени инфекции на пикочните пътища, които включват епизоди на остър цистит и остър пиелонефрит при пациенти с нормален дренаж на урината, без физиологични или анатомични аномалии на пикочните пътища. Лоша лична хигиена
Симптомите на цистит са болка над синфизата, затруднено уриниране, парене и болка при уриниране, понякога уриниране на кръв. За острия пиелонефрит са характерни фебрилитет, болка в кръста, обща отпадналост, разтрисане, придружени или не с микционно-дизурични смущения, ускорено СУЕ, увеличен брой левкоцити в кръвта (левкоцитоза) , кръв и левкоцити в урината. Понякога заболяването протична с клиниката на Уросепсис.
2. Остри усложнени инфекции на пикочните пътища- цистит или пиелонефрит (ОУИПП)- се развиват при пациенти с нарушена нормална уродинамика: обструкция, вродени аномалии на пикочните пътища, функционални нарушения, преживяни оперативни интервенции, катетеризации, бременност, диабет, някои тежки неврологични заболявания, имуносупресирани болни и др.. Срещат се предимно при мъже- след 50 годишна възраст, при наличие на простатна хипертрофия или други урологични манипулации, уринарен катетър: около 10 % от хоспитализираните възрастни пациенти са с катетър асоциирана инфекция и то главно Gr(-) бактериурия и бактериемия.
Терапевтичната стратегия на усложнените инфекции зависи от тежестта на заболяването
Започва се с емпирична терапия, насочена към Gr негативна флора, ако не е възможно веднага да се направи уринна посявка. Антибактериалния спектър трябва да включва най–честите патогени, вкл Pseudomonas . Препоръчаните алтернативи за антибиотичн терапия са флуорохинолони с предимно бъбречна екскреция, аминопеницилин + бета–лактамазен инхибитор цефалоспорин от 2-3генерация или карбапенем с или без комбинация с аминогликозид.Продължителността на антибиотичната терапия обикновено е 7–14 дни, но понякога се налага да се удължи до 21 дни
По-добре е лечението да се основава на уринна посявка с антибиограма, когато това е възможно.Когато се налага болният се хоспитализира, и се провежда лечение с парентерални антибиотици за да се избегне развитие на резистентни щамове.
При чести рецидиви на болестта, касаещи усложнени и неусложнени инфекции, се провежда т.н. супресионна терапия с ¼-1/8 от дневната доза на някой уроантисептик или антибиотик, приети вечер на лягане за период от 1-3- 6 месеца.
Имунопрофилактика се прилага при рецидивиращи инфекции и при хронифициране на болестта с цел увеличение на общата и локална имунна реактивност, както и за повишаване на нивото на специфичните антитела. Напоследък се използват ваксини, съдържащи инактивирани бактериални клетки от определени щамове . Не се прилага при бременни.
От асимптона бактериурия до пиелонефрит при бременни
Асимптомната бактериурия се среща в 3% от бременните жени, като в 40% може да се стигне до уроинфекции- цистит или пилонефрит. Антибиотична терапия се провежда5-7 дни с контролна посявка 1-4 седмици след лечението и преди раждане
Цистит при бременни. Лечнието трае 7 дни с антибиотичен курс с перорални цефалоспорини трета генерация, амоксицилин/клавуланова киселина, фосфомицин-трометамол- еднократно, нитрофурантоин и др. Контролни изследвания се провеждат както о при асимптомна бактероурия. Желателна е и супресионна терапия 1-3 месеца
Остър ПН при бременни
Сериозен проблем, въпреки спорната честота около 2% според някои проучвания . Понякога е много трудна ДД с усложнени инфекции и обструктивна уропатия.Типична клиника, понякога без болки в кръста, желателно е да се изследват урокултури.
ДД възможна с ехография, при гнойни процеси- магнитен резонанс. Антибиотична терапия: трета генерация цефалоспорини, аминипениц-клав к-на с продължителност 7-14-21 дни. През първия триместър на бременността не се използват! аминогликозиди, кинолони, триметоприм- сулфометоксазол, а през третия триместър- сулфонамиди.
Контролни урини- 2- 4 седмици след терапията, ежемесечно и преди и след родоразрешението
*Извадка от Джераси Р. Остри инфекции на пикочните пътища. В: Вътрешна медицина. Второ преработено иоздание. Под редакцията на З. Кръстев. София, Ив. Сапунджиев-ЕООД, 2010: 339 -341